Колизии
Огнивото в лампата е на привършване.
Студен е пламъкът в свещта.
Зад нея сенки приближават здрача
с няколко минути по-близо до мен.
В отсъствие на топлина в дома,
усещам силно присъствие на всичко невидимо.
Предметите раздвижват силуети на абстрактното.
И драскат с нокти по своето недоумение.
Тъкмо когато ми се струва най-абсурдно,
когато тъмнината обзема нощта,
тънък лъч я разделя
и я връща пак свита в ъгъла
като стар мустакат котарак.
Не е неизчерпаем пламъкът в огнището,
но не изтича и с вълшебства от лампата.
© Мария All rights reserved.
