Колизии

vitality2 (Мария)
239 527

7.11.2021 г., 10:14 ч.

Поезия » Любовна

677 1 2

Огнивото в лампата е на привършване.

Студен е пламъкът в свещта.

Зад нея сенки приближават здрача

с няколко минути по-близо до мен.

В отсъствие на топлина в дома,

усещам силно присъствие на всичко невидимо.

Предметите раздвижват силуети на абстрактното.

И драскат с нокти по своето недоумение.

Тъкмо когато ми се струва най-абсурдно,

когато тъмнината обзема нощта,

тънък лъч я разделя

и я връща пак свита в ъгъла

като стар мустакат котарак.

Не е неизчерпаем пламъкът в огнището,

но не изтича и с вълшебства от лампата.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.