11 sept 2008, 23:35

Колизия с реалността

580 0 1

 Душата ми - борба от чувства,

 като смес от контрастни аромати.

 Сърцето ми - объркано до лудост,

 като в лабиринти непознати.

 

 Кое е истинско и кое фалшиво,

 може ли някой да ми каже?

 Началото е тъй красиво,

 а краят те погубва даже...

 И когато искаш да започнеш нещо ново,

 подхождаш  някакси със страх,

 защото болката, пронизвала като олово,

 след себе си оставила е само мрак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Нека мрака бързо да изчезне и слънцето отново да изгрее! Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...