11 сент. 2008 г., 23:35

Колизия с реалността

585 0 1

 Душата ми - борба от чувства,

 като смес от контрастни аромати.

 Сърцето ми - объркано до лудост,

 като в лабиринти непознати.

 

 Кое е истинско и кое фалшиво,

 може ли някой да ми каже?

 Началото е тъй красиво,

 а краят те погубва даже...

 И когато искаш да започнеш нещо ново,

 подхождаш  някакси със страх,

 защото болката, пронизвала като олово,

 след себе си оставила е само мрак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Нека мрака бързо да изчезне и слънцето отново да изгрее! Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...