Колизия с реалността

Poetry » Love

582 0 1

Душата ми - борба от чувства,

като смес от контрастни аромати.

Сърцето ми - объркано до лудост,

като в лабиринти непознати.

Кое е истинско и кое фалшиво,

може ли някой да ми каже?

Началото е тъй красиво,

а краят те погубва даже...

И когато искаш да започнеш нещо ново,

подхождаш някакси със страх,

защото болката, пронизвала като олово,

след себе си оставила е само мрак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

idi (Ин Вел)

Хубав стих! Нека мрака бързо да изчезне и слънцето отново да изгрее! Поздравления!

2008-09-12T00:06:00+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0