11.09.2008 г., 23:35

Колизия с реалността

581 0 1

 Душата ми - борба от чувства,

 като смес от контрастни аромати.

 Сърцето ми - объркано до лудост,

 като в лабиринти непознати.

 

 Кое е истинско и кое фалшиво,

 може ли някой да ми каже?

 Началото е тъй красиво,

 а краят те погубва даже...

 И когато искаш да започнеш нещо ново,

 подхождаш  някакси със страх,

 защото болката, пронизвала като олово,

 след себе си оставила е само мрак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Нека мрака бързо да изчезне и слънцето отново да изгрее! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...