Колко сила е да си творец,
да си се усмихнал и великолепно рисуващ.
Публиката да се радва.
Завесата пада.
Пада сърдит таланта.
Колко сила е да си професионалист,
да заплачеш тихо и самотно.
Публиката все още ръкопляска.
Завесата отново се вдига.
Вдига недооценено сърцето душата.
Колко сила е да си човек,
да се потапяш в образи блестящо
когато знаеш, някой някъде го няма.
Публиката ще се наслаждава.
Завесата я няма.
Няма ни здраве, ни късмет.
Колко сила е да си личност,
да подминаваш докато пееш.
Публиката някоя ще ругае.
Завесата замита...
Замита и страстна любов и безсънен труд.
Колко сила е да си жена,
грееша и очарователно пишеща.
Публиката се надсвирква.
Завесата в мрака се сгушва.
Сгушва те, ала заспала твоето дете.
Колко сила е било да значиш!
© Tebasile Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »