23.01.2022 г., 21:37

Колко сила

1.5K 2 1

Колко сила е да си творец, 

да си се усмихнал и великолепно рисуващ. 
Публиката да се радва. 
Завесата пада. 
Пада сърдит таланта. 

 

Колко сила е да си професионалист, 
да заплачеш тихо и самотно. 
Публиката все още ръкопляска. 
Завесата отново се вдига. 
Вдига недооценено сърцето душата. 

 

Колко сила е да си човек, 
да се потапяш в образи блестящо
когато знаеш, някой някъде го няма. 
Публиката ще се наслаждава. 
Завесата я няма. 
Няма ни здраве, ни късмет. 

 

Колко сила е да си личност, 
да подминаваш докато пееш. 
Публиката някоя ще ругае. 
Завесата замита... 
Замита и страстна любов и безсънен труд. 

 

Колко сила е да си жена, 
грееша и очарователно пишеща. 
Публиката се надсвирква. 
Завесата в мрака се сгушва. 
Сгушва те, ала заспала твоето дете. 
Колко сила е било да значиш! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Tebasile Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...