23.01.2022 г., 21:37

Колко сила

1.5K 2 1

Колко сила е да си творец, 

да си се усмихнал и великолепно рисуващ. 
Публиката да се радва. 
Завесата пада. 
Пада сърдит таланта. 

 

Колко сила е да си професионалист, 
да заплачеш тихо и самотно. 
Публиката все още ръкопляска. 
Завесата отново се вдига. 
Вдига недооценено сърцето душата. 

 

Колко сила е да си човек, 
да се потапяш в образи блестящо
когато знаеш, някой някъде го няма. 
Публиката ще се наслаждава. 
Завесата я няма. 
Няма ни здраве, ни късмет. 

 

Колко сила е да си личност, 
да подминаваш докато пееш. 
Публиката някоя ще ругае. 
Завесата замита... 
Замита и страстна любов и безсънен труд. 

 

Колко сила е да си жена, 
грееша и очарователно пишеща. 
Публиката се надсвирква. 
Завесата в мрака се сгушва. 
Сгушва те, ала заспала твоето дете. 
Колко сила е било да значиш! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Tebasile Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...