Колко сила е да си творец, 

да си се усмихнал и великолепно рисуващ. 
Публиката да се радва. 
Завесата пада. 
Пада сърдит таланта. 

Колко сила е да си професионалист, 
да заплачеш тихо и самотно. 
Публиката все още ръкопляска. 
Завесата отново се вдига. 
Вдига недооценено сърцето душата. 

Колко сила е да си човек, 
да се потапяш в образи блестящо
когато знаеш, някой някъде го няма. 
Публиката ще се наслаждава. 
Завесата я няма. 
Няма ни здраве, ни късмет. 

Колко сила е да си личност, 
да подминаваш докато пееш. 
Публиката някоя ще ругае. 
Завесата замита... 
Замита и страстна любов и безсънен труд. 

Колко сила е да си жена, 
грееша и очарователно пишеща. 
Публиката се надсвирква. 
Завесата в мрака се сгушва. 
Сгушва те, ала заспала твоето дете. 
Колко сила е било да значиш!