29 ene 2010, 12:17

Колко струва

  Poesía » Civil
1.1K 0 14

„Бате, бате, дай стотинки!
Моля те бе, бате!” –
цигане, като картинка
хубаво, ръката

дърпа ми. Обуло босо
скъсани кубинки,
зъзне на студа и проси
някакви стотинки

от забързаните хора
в падащия здрач,
а в очите му умора
и сподавен плач

са стаени. Отминавам,
лептата си дал.
Но какво ли всъщност давам?
И дали от жал

с левчето си не купувам
съвестта си аз?
Боже, колко всъщност струва
съвестта у нас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да добавя, че в Румъния, а и тук, цели кланове се занимават единствено и само с просия - осакатяват се умишлено, целенасочено, техните ценности са нещо, което излиза извън нашите възприятия....
  • Ако говорим за онези немили не драги или сакати хора които не им остава нищо друго за да се прехранят защото държавата ни не е помислила за тях по един или друг начин поне да не умрат от глад казвам ДА!!! И съм на първа линия. Но... цигачетата на които бащите им са ударили по два шамара и са ги пратили на улицата и са им казали да не им се прибират в къщи без сто лева... Е тука не, не става! Аз не участвам. Познавам такива цигански семейства които тънат в разкош и ядат ястия като от царски блюда и гледат 200 инчови плазми и т.н а 6-те им деца просят от сутрин до вечер и не се връшат в къщи без 100 лв. Ха сега сметнете каква му е надницата на тоя грозен дебел циганин дневно. Наистина... Децата са нахранени до насита, нищо не им липсва, но пък са с добре заучена роля. А за пред света.... Нищо лично - САМО БИЗНЕС!...
  • Струваше си да го кажеш, Адаш!
    А си го сторил прекрасно!!!
  • Моят коментар е на друго мястоПоздрав!
  • а изобщо има ли цена
    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...