„Бате, бате, дай стотинки!
Моля те бе, бате!” –
цигане, като картинка
хубаво, ръката
дърпа ми. Обуло босо
скъсани кубинки,
зъзне на студа и проси
някакви стотинки
от забързаните хора
в падащия здрач,
а в очите му умора
и сподавен плач
са стаени. Отминавам,
лептата си дал.
Но какво ли всъщност давам?
И дали от жал
с левчето си не купувам
съвестта си аз?
Боже, колко всъщност струва
съвестта у нас?
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados