Jan 29, 2010, 12:17 PM

Колко струва

  Poetry » Civic
1.1K 0 14

„Бате, бате, дай стотинки!
Моля те бе, бате!” –
цигане, като картинка
хубаво, ръката

дърпа ми. Обуло босо
скъсани кубинки,
зъзне на студа и проси
някакви стотинки

от забързаните хора
в падащия здрач,
а в очите му умора
и сподавен плач

са стаени. Отминавам,
лептата си дал.
Но какво ли всъщност давам?
И дали от жал

с левчето си не купувам
съвестта си аз?
Боже, колко всъщност струва
съвестта у нас?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да добавя, че в Румъния, а и тук, цели кланове се занимават единствено и само с просия - осакатяват се умишлено, целенасочено, техните ценности са нещо, което излиза извън нашите възприятия....
  • Ако говорим за онези немили не драги или сакати хора които не им остава нищо друго за да се прехранят защото държавата ни не е помислила за тях по един или друг начин поне да не умрат от глад казвам ДА!!! И съм на първа линия. Но... цигачетата на които бащите им са ударили по два шамара и са ги пратили на улицата и са им казали да не им се прибират в къщи без сто лева... Е тука не, не става! Аз не участвам. Познавам такива цигански семейства които тънат в разкош и ядат ястия като от царски блюда и гледат 200 инчови плазми и т.н а 6-те им деца просят от сутрин до вечер и не се връшат в къщи без 100 лв. Ха сега сметнете каква му е надницата на тоя грозен дебел циганин дневно. Наистина... Децата са нахранени до насита, нищо не им липсва, но пък са с добре заучена роля. А за пред света.... Нищо лично - САМО БИЗНЕС!...
  • Струваше си да го кажеш, Адаш!
    А си го сторил прекрасно!!!
  • Моят коментар е на друго мястоПоздрав!
  • а изобщо има ли цена
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...