29.01.2010 г., 12:17

Колко струва

1.1K 0 14

„Бате, бате, дай стотинки!
Моля те бе, бате!” –
цигане, като картинка
хубаво, ръката

дърпа ми. Обуло босо
скъсани кубинки,
зъзне на студа и проси
някакви стотинки

от забързаните хора
в падащия здрач,
а в очите му умора
и сподавен плач

са стаени. Отминавам,
лептата си дал.
Но какво ли всъщност давам?
И дали от жал

с левчето си не купувам
съвестта си аз?
Боже, колко всъщност струва
съвестта у нас?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да добавя, че в Румъния, а и тук, цели кланове се занимават единствено и само с просия - осакатяват се умишлено, целенасочено, техните ценности са нещо, което излиза извън нашите възприятия....
  • Ако говорим за онези немили не драги или сакати хора които не им остава нищо друго за да се прехранят защото държавата ни не е помислила за тях по един или друг начин поне да не умрат от глад казвам ДА!!! И съм на първа линия. Но... цигачетата на които бащите им са ударили по два шамара и са ги пратили на улицата и са им казали да не им се прибират в къщи без сто лева... Е тука не, не става! Аз не участвам. Познавам такива цигански семейства които тънат в разкош и ядат ястия като от царски блюда и гледат 200 инчови плазми и т.н а 6-те им деца просят от сутрин до вечер и не се връшат в къщи без 100 лв. Ха сега сметнете каква му е надницата на тоя грозен дебел циганин дневно. Наистина... Децата са нахранени до насита, нищо не им липсва, но пък са с добре заучена роля. А за пред света.... Нищо лично - САМО БИЗНЕС!...
  • Струваше си да го кажеш, Адаш!
    А си го сторил прекрасно!!!
  • Моят коментар е на друго мястоПоздрав!
  • а изобщо има ли цена
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...