колко трудно
Колко трудно е да си признаеш,
че си убиец на мечти.
И как боли да осъзнаеш,
че липсват ти прокудени очи.
В които не веднъж сълзите
за тебе дълго са проблясвали.
И във сърце, от мъка свито,
последните надежди са угасвали.
И е жестоко да разбираш чак сега,
че не искаш да е само спомен,
но никога не се завръща любовта,
веднъж щом сам си я прогонил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Николова Todos los derechos reservados
