колко трудно
Колко трудно е да си признаеш,
че си убиец на мечти.
И как боли да осъзнаеш,
че липсват ти прокудени очи.
В които не веднъж сълзите
за тебе дълго са проблясвали.
И във сърце, от мъка свито,
последните надежди са угасвали.
И е жестоко да разбираш чак сега,
че не искаш да е само спомен,
но никога не се завръща любовта,
веднъж щом сам си я прогонил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
