19.04.2007 г., 19:32 ч.

колко трудно 

  Поезия
682 0 2

Колко трудно е да си признаеш,

че си убиец на мечти.

И как боли да осъзнаеш,

че липсват ти прокудени  очи.

В които не веднъж сълзите

за тебе дълго са проблясвали.

И във сърце, от мъка свито,

последните надежди са угасвали.

И е жестоко да разбираш чак сега,

че не искаш да е само спомен,

но никога не се завръща любовта,

веднъж  щом сам си я прогонил.

© Лили Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво на теб! Много е хубаво! Много лирично е написано! Поздравления!!!
  • Понякога има и втори шанс!!!
Предложения
: ??:??