КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА
От толкова хора, които
през живота ми минаха сякаш
сенки, сякаш пепел на вятър,
не останаха много приятели!
И утеха намирам във някакви
бледи спомени от годините прашни…
и целувам като любовница
една нищо и никаква чаша.
На перваза, от хляба наронен
кълват гълъби бели, и питам,
аз ли съм в нещо виновен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse