Колкото да ми помаха
КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА
От толкова хора, които
през живота ми минаха сякаш
сенки, сякаш пепел на вятър,
не останаха много приятели!
И утеха намирам във някакви
бледи спомени от годините прашни…
и целувам като любовница
една нищо и никаква чаша.
На перваза, от хляба наронен
кълват гълъби бели, и питам,
аз ли съм в нещо виновен,
че щом свърши хляба – отлитат…
Ако да парят сълзите,
които от мъка изплачеш -
Ад гори на човек във душата,
като няма за кой да заплаче!
В нощ такава, в която се крият
черни сенки под мойте клепачи,
се сънувам със бялата риза
и целувам свойте палачи.
От всичките тези, които,
през живота ми вярно минаха,
все един ще остане накрая,…
колкото да ми помаха!
Емил Стоянов
12.01.2018г.
© Емил Стоянов All rights reserved.
