emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
Jan 12, 2018, 8:00 PM

Колкото да ми помаха

  Poetry » Other
933 3 10

КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА

 

От толкова хора, които

през живота ми минаха сякаш

сенки, сякаш пепел на вятър,

не останаха много приятели!

 

И утеха намирам във някакви

бледи спомени от годините прашни…

и целувам като любовница

една нищо и никаква чаша.

 

На перваза, от хляба наронен

кълват гълъби бели, и питам,

аз ли съм в нещо виновен,

че щом свърши хляба – отлитат…

 

Ако да парят сълзите,

които от мъка изплачеш -

Ад гори на човек във душата,

като няма за кой да заплаче!

 

В нощ такава, в която се крият

черни сенки под мойте клепачи,

се сънувам със бялата риза

и целувам свойте палачи.

 

От всичките тези, които,

през живота ми вярно минаха,

все един ще остане накрая,…

колкото да ми помаха!

 

Емил Стоянов

12.01.2018г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • slaveja123 (Слава Костадинова)
    slaveja123 (Слава Костадинова)
    Силно....истинско до болка. Поздравления!
  • emo2 (Емил Стоянов)
    emo2 (Емил Стоянов)
    Благодаря ви, момичета!
    Стаси, имам една подходяща риза, та да видим.
  • stenli499 (Станислава)
    stenli499 (Станислава)
    В живота често се случват обрати – може да се окаже и някой от палачите, Емо! Така че имай една бяла риза. За всеки случай... Поздравявам те!
  • troia (Катя Иванова)
    troia (Катя Иванова)
    Всичко това е вярно, но поетично казано звучи красиво.
    Много е хубаво.
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Прочетох го и във фейсбук - страхотно и запомнящо се....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9