emo2 (Емил Стоянов)
236 750
12.01.2018 г., 20:00 ч.

Колкото да ми помаха 

  Поезия » Друга
750 3 10

КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА

 

От толкова хора, които

през живота ми минаха сякаш

сенки, сякаш пепел на вятър,

не останаха много приятели!

 

И утеха намирам във някакви

бледи спомени от годините прашни…

и целувам като любовница

една нищо и никаква чаша.

 

На перваза, от хляба наронен

кълват гълъби бели, и питам,

аз ли съм в нещо виновен,

че щом свърши хляба – отлитат…

 

Ако да парят сълзите,

които от мъка изплачеш -

Ад гори на човек във душата,

като няма за кой да заплаче!

 

В нощ такава, в която се крият

черни сенки под мойте клепачи,

се сънувам със бялата риза

и целувам свойте палачи.

 

От всичките тези, които,

през живота ми вярно минаха,

все един ще остане накрая,…

колкото да ми помаха!

 

Емил Стоянов

12.01.2018г.

 

 

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??