Колкото да ми помаха
КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА
От толкова хора, които
през живота ми минаха сякаш
сенки, сякаш пепел на вятър,
не останаха много приятели!
И утеха намирам във някакви
бледи спомени от годините прашни…
и целувам като любовница
една нищо и никаква чаша.
На перваза, от хляба наронен
кълват гълъби бели, и питам,
аз ли съм в нещо виновен,
че щом свърши хляба – отлитат…
Ако да парят сълзите,
които от мъка изплачеш -
Ад гори на човек във душата,
като няма за кой да заплаче!
В нощ такава, в която се крият
черни сенки под мойте клепачи,
се сънувам със бялата риза
и целувам свойте палачи.
От всичките тези, които,
през живота ми вярно минаха,
все един ще остане накрая,…
колкото да ми помаха!
Емил Стоянов
12.01.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
