Комин
Вчера Яна се захвана,
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави,
и кълбета дим направи,
Яна ще го облече,
блуза ще му изплетe.
Преждата тя разпиля
цяла къщата застла,
майка й щом се прибра,
се хвана за глава.
„Ах комин не боледува“
рече майка й така,
„Вънка топло щом си беше,
сладко, сладко той си спеше,
ала веч не му се спи,
затова така дими“.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивета Todos los derechos reservados
