Вчера Яна се захвана,
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави,
и кълбета дим направи,
Яна ще го облече,
блуза ще му изплетe.
Преждата тя разпиля
цяла къщата застла,
майка й щом се прибра,
се хвана за глава.
„Ах комин не боледува“
рече майка й така,
„Вънка топло щом си беше,
сладко, сладко той си спеше,
ала веч не му се спи,
затова така дими“.
© Ивета All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
