Вчера Яна се захвана,
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави,
и кълбета дим направи,
Яна ще го облече,
блуза ще му изплетe.
Преждата тя разпиля
цяла къщата застла,
майка й щом се прибра,
се хвана за глава.
„Ах комин не боледува“
рече майка й така,
„Вънка топло щом си беше,
сладко, сладко той си спеше,
ала веч не му се спи,
затова така дими“.
© Ивета All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
