18.03.2021 г., 11:21

Комин

1.1K 0 2

Вчера Яна се захвана,

сръчно да плете,

че комина май настинка хвана,

зимата пак щом дойде.

 

Кашля, кашля и се дави,

и кълбета дим направи,

Яна ще го облече,

блуза ще му изплетe.

 

Преждата тя разпиля

цяла къщата застла,

майка й щом се прибра,

се хвана за глава.

 

„Ах комин не боледува“

рече майка й така,

„Вънка топло щом си беше,

сладко, сладко той си спеше,

ала веч не му се спи,

затова така дими“.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...