Комин
Вчера Яна се захвана,
сръчно да плете,
че комина май настинка хвана,
зимата пак щом дойде.
Кашля, кашля и се дави,
и кълбета дим направи,
Яна ще го облече,
блуза ще му изплетe.
Преждата тя разпиля
цяла къщата застла,
майка й щом се прибра,
се хвана за глава.
„Ах комин не боледува“
рече майка й така,
„Вънка топло щом си беше,
сладко, сладко той си спеше,
ала веч не му се спи,
затова така дими“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Всички права запазени
