18 мар. 2021 г., 11:21

Комин

1.1K 0 2

Вчера Яна се захвана,

сръчно да плете,

че комина май настинка хвана,

зимата пак щом дойде.

 

Кашля, кашля и се дави,

и кълбета дим направи,

Яна ще го облече,

блуза ще му изплетe.

 

Преждата тя разпиля

цяла къщата застла,

майка й щом се прибра,

се хвана за глава.

 

„Ах комин не боледува“

рече майка й така,

„Вънка топло щом си беше,

сладко, сладко той си спеше,

ала веч не му се спи,

затова така дими“.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...