18 мар. 2021 г., 11:21

Комин

1.1K 0 2

Вчера Яна се захвана,

сръчно да плете,

че комина май настинка хвана,

зимата пак щом дойде.

 

Кашля, кашля и се дави,

и кълбета дим направи,

Яна ще го облече,

блуза ще му изплетe.

 

Преждата тя разпиля

цяла къщата застла,

майка й щом се прибра,

се хвана за глава.

 

„Ах комин не боледува“

рече майка й така,

„Вънка топло щом си беше,

сладко, сладко той си спеше,

ала веч не му се спи,

затова така дими“.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...