Компаньонка
Между силуетите тъмни
на стари сгради,
с надвесена снага
над разбитите тротоари
на малката уличка
с тънка мъгла,
пълзи утрото
след бледа зора.
Гасне в прозорците
полюлеяната светлина,
без ред, в надпревара
една по една,
сякаш сградите
притварят очи
след първи проблясък
на слънчевите лъчи.
Токчета в тишината
по паветата барабанят,
като глашатаи
възвестяващи денят,
под стройните,
уморени крака
на оскъдно облечена
млада жена.
Хора подранили,
забързани, суетни
минават край нея
и рекламите цветни
на бара нощен
със сепарето тясно
където на жената
е работното място.
Сред алкохолни пари,
цигарен дим,
под поглед сластен
на не един,
тя в нощта
е желаната компаньонка-
плахо пристъпващата
нежна миньонка.
С блясък в очите
от неизбърсани сълзи,
с усмихнато лице
до ранни зори,
като клоун
играе игра
с неписани за нея
точни правила.
След първите лъчи
слънцето засиява,
бедната, малка
уличка огрява.
Обгръща и сгрява
жената за минутка-
компаньонка в бара,
в живота проститутка.
Топлина отвътре
душата й изпълва.
От малкото хубаво
надежда покълва,
че ще дойдат
щастливи дни
и за нея
в идущите бъднини!
© Никола Яндов Todos los derechos reservados