4.12.2014 г., 18:18  

Компаньонка

798 0 0

                                                              Компаньонка

                             

                                                     Между силуетите

                                                     на сгради стари,

                                                     надвесили снага

                                                     над разбити тротоари,

                                                     по малката уличка

                                                     с тънка мъгла,

                                                     пълзи утрото 

                                                     след бледа зора.

 

                                                     Гасне в прозорците

                                                     полюлеяната светлина,

                                                     без ред, в надпревара

                                                     една по една,

                                                     сякаш сградите

                                                     притварят очи

                                                     след първи проблясък

                                                     на слънчевите лъчи.

                                  

                                                     Токчета в тишината 

                                                     по паветата барабанят,

                                                     като глашатаи

                                                     възвестяващи денят,

                                                     под стройните,

                                                     уморени крака

                                                     на оскъдно облечена

                                                     млада жена.

 

                                                     Хора подранили,

                                                     забързани, суетни

                                                     минават край нея

                                                     и рекламите цветни

                                                     на бара нощен

                                                     със сепарето тясно

                                                     където на жената 

                                                     е работното място.

 

                                                     Сред алкохолни пари,

                                                     цигарен дим,

                                                     под поглед сластен

                                                     на не един,

                                                     тя в нощта 

                                                     е желаната компаньонка-

                                                     плахо пристъпващата

                                                     нежна миньонка.

 

                                                     С блясък в очите

                                                     от неизбърсани сълзи,

                                                     с усмихнато лице

                                                     до ранни зори,

                                                     като клоун

                                                     играе игра

                                                     с неписани за нея 

                                                     точни правила.

                                  

                                                     След първите лъчи

                                                     слънцето засиява,

                                                     бедната, малка

                                                     уличка огрява.

                                                     Обгръща и сгрява

                                                     жената за минутка-

                                                     компаньонка в бара,

                                                     в живота проститутка.

 

                                                     Топлина отвътре

                                                     душата й изпълва.

                                                     От малкото хубаво

                                                     надежда покълва,

                                                     че ще дойдат

                                                     щастливи дни

                                                     и за нея

                                                     в идущите бъднини!                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...