Dec 4, 2014, 6:18 PM  

Компаньонка

  Poetry » Other
801 0 0

                                                              Компаньонка

                             

                                                     Между силуетите

                                                     на сгради стари,

                                                     надвесили снага

                                                     над разбити тротоари,

                                                     по малката уличка

                                                     с тънка мъгла,

                                                     пълзи утрото 

                                                     след бледа зора.

 

                                                     Гасне в прозорците

                                                     полюлеяната светлина,

                                                     без ред, в надпревара

                                                     една по една,

                                                     сякаш сградите

                                                     притварят очи

                                                     след първи проблясък

                                                     на слънчевите лъчи.

                                  

                                                     Токчета в тишината 

                                                     по паветата барабанят,

                                                     като глашатаи

                                                     възвестяващи денят,

                                                     под стройните,

                                                     уморени крака

                                                     на оскъдно облечена

                                                     млада жена.

 

                                                     Хора подранили,

                                                     забързани, суетни

                                                     минават край нея

                                                     и рекламите цветни

                                                     на бара нощен

                                                     със сепарето тясно

                                                     където на жената 

                                                     е работното място.

 

                                                     Сред алкохолни пари,

                                                     цигарен дим,

                                                     под поглед сластен

                                                     на не един,

                                                     тя в нощта 

                                                     е желаната компаньонка-

                                                     плахо пристъпващата

                                                     нежна миньонка.

 

                                                     С блясък в очите

                                                     от неизбърсани сълзи,

                                                     с усмихнато лице

                                                     до ранни зори,

                                                     като клоун

                                                     играе игра

                                                     с неписани за нея 

                                                     точни правила.

                                  

                                                     След първите лъчи

                                                     слънцето засиява,

                                                     бедната, малка

                                                     уличка огрява.

                                                     Обгръща и сгрява

                                                     жената за минутка-

                                                     компаньонка в бара,

                                                     в живота проститутка.

 

                                                     Топлина отвътре

                                                     душата й изпълва.

                                                     От малкото хубаво

                                                     надежда покълва,

                                                     че ще дойдат

                                                     щастливи дни

                                                     и за нея

                                                     в идущите бъднини!                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...