Снегът за първи път е навалял.
Облича ранна утрин рокля бяла,
а после някакъв пиян клошар
пътеката пред нас окаля цяла.
Безкрайно трудно е да бъде красота?
С вълшебството си да спаси скептика.
Защо това е само миг, a сетне – самота?
Така ли ти, Живот, напред ни тикаш?
С компромиси изпълва се денят.
Знай винаги ще срещаме клошари,
които приказната красота ,
да калят със обувки стари.