Снегът за първи път е навалял.
Облича ранна утрин рокля бяла,
а после някакъв пиян клошар
пътеката пред нас окаля цяла.
Безкрайно трудно е да бъде красота?
С вълшебството си да спаси скептика.
Защо това е само миг, a сетне – самота?
Така ли ти, Живот, напред ни тикаш?
С компромиси изпълва се денят.
Знай винаги ще срещаме клошари,
които приказната красота ,
да калят със обувки стари.
© Светлан Тонев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
