Кон

Poesía » Otra

595 0 2

Във зелени поля често тичам

аз под облаци, заедно с конете,

устремено пришпорвам ги с бича,

смушкващ здраво ребра с коленете.

През градини минавам метежно,

виждам пилета, джинки и патици,

вдъхновен, аз поканих надеждата,

но ти изгони я с бълви от крясъци.

Така изкачвах безкрайно аз стълбите,

заедно с мен запръхтял бе и конят,

толкоз болен, с копита изкъртени,

нима искаш и него да прогониш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Fontaine (Димитър Димчев)

Да, така е. Но той е малко специфичен. Това изисква максимална точност при подбора на думи за сметка на перфектното звучене.Двете заедно биха вървяли още по-добре, но това са неща които ще доизглаждам в бъдеще.

2009-03-06T20:32:27+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Само последният ред някак си не звучи...но това е само мое мнение, поздрави за творбата, Митко

2009-03-06T11:54:26+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0