5 мар. 2009 г., 22:28

Кон

596 0 2

Във зелени поля често тичам

аз под облаци, заедно с конете,

устремено пришпорвам ги с бича,

смушкващ здраво ребра с коленете.

 

През градини минавам метежно,

виждам пилета, джинки и патици,

вдъхновен, аз поканих надеждата,

но ти изгони я с бълви от крясъци.

 

Така изкачвах безкрайно аз стълбите,

заедно с мен запръхтял бе и конят,

толкоз болен, с копита изкъртени,

нима искаш и него да прогониш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, така е. Но той е малко специфичен. Това изисква максимална точност при подбора на думи за сметка на перфектното звучене.Двете заедно биха вървяли още по-добре, но това са неща които ще доизглаждам в бъдеще.
  • Само последният ред някак си не звучи...но това е само мое мнение, поздрави за творбата, Митко

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...