Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
5.03.2009 г., 22:28 ч.

Кон 

  Поезия » Друга
406 0 2

Във зелени поля често тичам

аз под облаци, заедно с конете,

устремено пришпорвам ги с бича,

смушкващ здраво ребра с коленете.

 

През градини минавам метежно,

виждам пилета, джинки и патици,

вдъхновен, аз поканих надеждата,

но ти изгони я с бълви от крясъци.

 

Така изкачвах безкрайно аз стълбите,

заедно с мен запръхтял бе и конят,

толкоз болен, с копита изкъртени,

нима искаш и него да прогониш?

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, така е. Но той е малко специфичен. Това изисква максимална точност при подбора на думи за сметка на перфектното звучене.Двете заедно биха вървяли още по-добре, но това са неща които ще доизглаждам в бъдеще.
  • Само последният ред някак си не звучи...но това е само мое мнение, поздрави за творбата, Митко
Предложения
: ??:??