Кон

Poetry » Other

594 0 2

Във зелени поля често тичам

аз под облаци, заедно с конете,

устремено пришпорвам ги с бича,

смушкващ здраво ребра с коленете.

През градини минавам метежно,

виждам пилета, джинки и патици,

вдъхновен, аз поканих надеждата,

но ти изгони я с бълви от крясъци.

Така изкачвах безкрайно аз стълбите,

заедно с мен запръхтял бе и конят,

толкоз болен, с копита изкъртени,

нима искаш и него да прогониш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fontaine (Димитър Димчев)

Да, така е. Но той е малко специфичен. Това изисква максимална точност при подбора на думи за сметка на перфектното звучене.Двете заедно биха вървяли още по-добре, но това са неща които ще доизглаждам в бъдеще.

2009-03-06T20:32:27+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Само последният ред някак си не звучи...но това е само мое мнение, поздрави за творбата, Митко

2009-03-06T11:54:26+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0