22 nov 2007, 10:35

Концерт

  Poesía » Otra
952 0 18
 

Тишина във броени минути.

Минути, отделящи началото.

В очакване да грейне чудото,

притаили са дъх всички в залата.

 

Диригентът протяга ръка.

Сгъстява се, замръзва въздухът

и кротко над ръката му поляга.

А звуците потрепват и препускат

 

като отронени от вятъра листа,

превърнали се неусетно в птици...

Плющят криле над изоставени гнезда,

кръжат, летейки все по-ниско...

 

Шуми гора, бълбука ручей.

Препуска кон по прашен път.

Звънтят коси в ливада тучна.

Пчели във въздуха жужат...

 

Тъмнеят облаци и вятърът

огъва клоните с враждебност...

Прикапват капки и прозвънват

стъкла...

Покланя се диригентът.

Аплодисменти грабват тишината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...