22 нояб. 2007 г., 10:35

Концерт

954 0 18
 

Тишина във броени минути.

Минути, отделящи началото.

В очакване да грейне чудото,

притаили са дъх всички в залата.

 

Диригентът протяга ръка.

Сгъстява се, замръзва въздухът

и кротко над ръката му поляга.

А звуците потрепват и препускат

 

като отронени от вятъра листа,

превърнали се неусетно в птици...

Плющят криле над изоставени гнезда,

кръжат, летейки все по-ниско...

 

Шуми гора, бълбука ручей.

Препуска кон по прашен път.

Звънтят коси в ливада тучна.

Пчели във въздуха жужат...

 

Тъмнеят облаци и вятърът

огъва клоните с враждебност...

Прикапват капки и прозвънват

стъкла...

Покланя се диригентът.

Аплодисменти грабват тишината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...