Nov 22, 2007, 10:35 AM

Концерт

  Poetry » Other
947 0 18
 

Тишина във броени минути.

Минути, отделящи началото.

В очакване да грейне чудото,

притаили са дъх всички в залата.

 

Диригентът протяга ръка.

Сгъстява се, замръзва въздухът

и кротко над ръката му поляга.

А звуците потрепват и препускат

 

като отронени от вятъра листа,

превърнали се неусетно в птици...

Плющят криле над изоставени гнезда,

кръжат, летейки все по-ниско...

 

Шуми гора, бълбука ручей.

Препуска кон по прашен път.

Звънтят коси в ливада тучна.

Пчели във въздуха жужат...

 

Тъмнеят облаци и вятърът

огъва клоните с враждебност...

Прикапват капки и прозвънват

стъкла...

Покланя се диригентът.

Аплодисменти грабват тишината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...