Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
16 ago 2017, 20:37

Константин l Асен Тих

580 1 8

В България царствах над двайсет години

във време на страх и война.

      Аз много зло патих,

но духом не паднах,

          пред нищо 

    не сведох

глава...

С ромеите бих се,

в интриги се бърках,

но въпреки все оцелях.

 България цяла успях да

                                      опазя,

  успешно я браних от крах...

        Сега съм решен да изляза 

                                        от Търнов

       (макар със строшени кракà)...

                     Града си от селския цар

                                              да предпазя

                          и с меча в ръка да умра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Разбрах,Адриан!Пишеш талантливо и знаеш,ще го четат след сто години!!
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Аз също съм резервиран спрямо селския произход на Ивайло, най-малкото защото този предполагаем произход не издържа елементарна логическа проверка. Може да се каже, че съм използвал „селския цар” повече като обвинение, или като слосъчетание, подходящо за ритъма, отколкото като достоверно определение.
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Споровете дали Ивайло е бил селянин!Когато учех в Търновград имаше един доцент Тютюнджиев!!!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Много добър стихоплетец си, особено ми допада идеята да пишеш за исторически личности. Комплименти!
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Благодаря Ви за положителните оценки!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0