Адриан (Андрей Андреев) Адриан (Андрей Андреев)
24 275
16 авг. 2017 г., 20:37

Константин l Асен Тих

585 1 8

В България царствах над двайсет години

във време на страх и война.

      Аз много зло патих,

но духом не паднах,

          пред нищо 

    не сведох

глава...

С ромеите бих се,

в интриги се бърках,

но въпреки все оцелях.

 България цяла успях да

                                      опазя,

  успешно я браних от крах...

        Сега съм решен да изляза 

                                        от Търнов

       (макар със строшени кракà)...

                     Града си от селския цар

                                              да предпазя

                          и с меча в ръка да умра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Разбрах,Адриан!Пишеш талантливо и знаеш,ще го четат след сто години!!
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Аз също съм резервиран спрямо селския произход на Ивайло, най-малкото защото този предполагаем произход не издържа елементарна логическа проверка. Може да се каже, че съм използвал „селския цар” повече като обвинение, или като слосъчетание, подходящо за ритъма, отколкото като достоверно определение.
  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Споровете дали Ивайло е бил селянин!Когато учех в Търновград имаше един доцент Тютюнджиев!!!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Много добър стихоплетец си, особено ми допада идеята да пишеш за исторически личности. Комплименти!
  • Адриан (Андрей Андреев)
    Адриан (Андрей Андреев)
    Благодаря Ви за положителните оценки!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0