16.08.2017 г., 20:37 ч.

Константин l Асен Тих 

  Поезия » Философска, Друга
408 1 8

В България царствах над двайсет години

във време на страх и война.

      Аз много зло патих,

но духом не паднах,

          пред нищо 

    не сведох

глава...

С ромеите бих се,

в интриги се бърках,

но въпреки все оцелях.

 България цяла успях да

                                      опазя,

  успешно я браних от крах...

        Сега съм решен да изляза 

                                        от Търнов

       (макар със строшени кракà)...

                     Града си от селския цар

                                              да предпазя

                          и с меча в ръка да умра...

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбрах,Адриан!Пишеш талантливо и знаеш,ще го четат след сто години!!
  • Аз също съм резервиран спрямо селския произход на Ивайло, най-малкото защото този предполагаем произход не издържа елементарна логическа проверка. Може да се каже, че съм използвал „селския цар” повече като обвинение, или като слосъчетание, подходящо за ритъма, отколкото като достоверно определение.
  • Споровете дали Ивайло е бил селянин!Когато учех в Търновград имаше един доцент Тютюнджиев!!!
  • Много добър стихоплетец си, особено ми допада идеята да пишеш за исторически личности. Комплименти!
  • Благодаря Ви за положителните оценки!
  • Прекрасно е, Адриан! Поздравявам те!
  • Хареса ми!
  • Страхотно произведение! Поздравления, Андрей!
Предложения
: ??:??