В тази координатна мрежа
няма разлика между
недосънувано и неизследвано.
Обречени сме да потънем.
Разстояния да пропътувме.
Когато казвам нещо истинско,
не значи, че ще се сбогуваме.
Не значи нищо повече от обичайното.
Недей тъгува.
Смехът ти е едно голямо цяло,
от него искам само малка част.
Онази, недодяланата.
Да я завърша сам, по собствен вкус.
За да добиеш очертания.
Без думи трудно се говори.
И трудно се усеща без материя.
Ала феерията на твоите чувства
ме прави ведър. И неравноделен.
Навлизаме във нова ера –
на покой и щедрост.
Защото никога не сме съзнавали
какво е да си жертва. На телесното.
Всеки бряг е непознат.
Осеян с корабокрушенци. С белези.
Но общото е повече, отколкото си мислиш.
Когато себе си градиш – чрез себе си.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados