29 апр. 2012 г., 00:06

Конструкции 

  Поэзия
388 0 0

В тази координатна мрежа

няма разлика между

недосънувано и неизследвано.

Обречени сме да потънем.

Разстояния да пропътувме.

 

Когато казвам нещо истинско,

не значи, че ще се сбогуваме.

Не значи нищо повече от обичайното.

Недей тъгува.

 

Смехът ти е едно голямо цяло,

от него искам само малка част.

Онази, недодяланата.

Да я завърша сам, по собствен вкус.

За да добиеш очертания.

 

Без думи трудно се говори.

И трудно се усеща без материя.

Ала феерията на твоите чувства

ме прави ведър. И неравноделен.

 

Навлизаме във нова ера –

на покой и щедрост.

Защото никога не сме съзнавали

какво е да си жертва. На телесното.

 

Всеки бряг е непознат.

Осеян с корабокрушенци. С белези.

Но общото е повече, отколкото си мислиш.

Когато себе си градиш – чрез себе си.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??