Apr 29, 2012, 12:06 AM

Конструкции

  Poetry
569 0 0

В тази координатна мрежа

няма разлика между

недосънувано и неизследвано.

Обречени сме да потънем.

Разстояния да пропътувме.

 

Когато казвам нещо истинско,

не значи, че ще се сбогуваме.

Не значи нищо повече от обичайното.

Недей тъгува.

 

Смехът ти е едно голямо цяло,

от него искам само малка част.

Онази, недодяланата.

Да я завърша сам, по собствен вкус.

За да добиеш очертания.

 

Без думи трудно се говори.

И трудно се усеща без материя.

Ала феерията на твоите чувства

ме прави ведър. И неравноделен.

 

Навлизаме във нова ера –

на покой и щедрост.

Защото никога не сме съзнавали

какво е да си жертва. На телесното.

 

Всеки бряг е непознат.

Осеян с корабокрушенци. С белези.

Но общото е повече, отколкото си мислиш.

Когато себе си градиш – чрез себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...