29.04.2012 г., 0:06

Конструкции

564 0 0

В тази координатна мрежа

няма разлика между

недосънувано и неизследвано.

Обречени сме да потънем.

Разстояния да пропътувме.

 

Когато казвам нещо истинско,

не значи, че ще се сбогуваме.

Не значи нищо повече от обичайното.

Недей тъгува.

 

Смехът ти е едно голямо цяло,

от него искам само малка част.

Онази, недодяланата.

Да я завърша сам, по собствен вкус.

За да добиеш очертания.

 

Без думи трудно се говори.

И трудно се усеща без материя.

Ала феерията на твоите чувства

ме прави ведър. И неравноделен.

 

Навлизаме във нова ера –

на покой и щедрост.

Защото никога не сме съзнавали

какво е да си жертва. На телесното.

 

Всеки бряг е непознат.

Осеян с корабокрушенци. С белези.

Но общото е повече, отколкото си мислиш.

Когато себе си градиш – чрез себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...