12 feb 2019, 9:37

Контраст 

  Poesía » Otra
889 3 17

Натежал от умора, тръгна денят

по пътека на стръмното било,

пожела лека нощ, на които ще спят,

а други целуна с медено жило.

 

В бара лудеят пияни от страст

и нищо друго не ги вълнува,

а някой свит до кашона от страх,

за топла чорбица бълнува.

 

Замерва с камъни гъстия мрак,

да открие в небето звездата,

щом закърпи душата му пак,

ще дочака отново зората.

 

Остро зацвили вятърът лют

и разкъса кашона изцяло,

а там на пилона тела се въртят,

окъпани в шампанско и пяна.

 

Барът заключи.Стихна града.

На лудостта очите затвори,

свит до кашона, на живота греха,

безмълвно с куче говори...

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??