Контраст
Натежал от умора, тръгна денят
по пътека на стръмното било,
пожела лека нощ, на които ще спят,
а други целуна с медено жило.
В бара лудеят пияни от страст
и нищо друго не ги вълнува,
а някой свит до кашона от страх,
за топла чорбица бълнува.
Замерва с камъни гъстия мрак,
да открие в небето звездата,
щом закърпи душата му пак,
ще дочака отново зората.
Остро зацвили вятърът лют
и разкъса кашона изцяло,
а там на пилона тела се въртят,
окъпани в шампанско и пяна.
Барът заключи.Стихна града.
На лудостта очите затвори,
свит до кашона, на живота греха,
безмълвно с куче говори...
© Миночка Митева All rights reserved.
