Feb 12, 2019, 9:37 AM

Контраст 

  Poetry » Other
1169 3 16

Натежал от умора, тръгна денят

по пътека на стръмното било,

пожела лека нощ, на които ще спят,

а други целуна с медено жило.

 

В бара лудеят пияни от страст

и нищо друго не ги вълнува,

а някой свит до кашона от страх,

за топла чорбица бълнува.

 

Замерва с камъни гъстия мрак,

да открие в небето звездата,

щом закърпи душата му пак,

ще дочака отново зората.

 

Остро зацвили вятърът лют

и разкъса кашона изцяло,

а там на пилона тела се въртят,

окъпани в шампанско и пяна.

 

Барът заключи.Стихна града.

На лудостта очите затвори,

свит до кашона, на живота греха,

безмълвно с куче говори...

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??