4 jul 2008, 12:47

копнеж

605 0 0
Бавни стъпки,
копнежи за тела,
едно във друго нежно слети.
Сладка жажда
един към друг
неустоимо ги привлича.
Застинали,
с тупкащи сърца,
в името на любовта заклети.
Докоснати,
целувка първа,
голи душите им съблича.

Усамотена нощ,
ласки и нежни стонове,
плаващи сред тишината.
Тела горещи,
заплетени в екстаз -
и души бясно отлетели...
Върховно извисени,
изстреляни
извън орбитата на Земята,
нежни устни,
магичен допир и оргазъм,
в безкраен миг са сплели.

Меко приземени,
шепнат с поглед,
думи нежни техните лица.
Влязат ли в душата
тихо се превръщат,
в песен сънливо затваряща очи.
Прегърнати,
заспаха леко,
с докоснати от песента сърца.
Влюбени,
душите засияха,
озарени от първите слънчеви лъчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арсен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...