4 июл. 2008 г., 12:47

копнеж

605 0 0
Бавни стъпки,
копнежи за тела,
едно във друго нежно слети.
Сладка жажда
един към друг
неустоимо ги привлича.
Застинали,
с тупкащи сърца,
в името на любовта заклети.
Докоснати,
целувка първа,
голи душите им съблича.

Усамотена нощ,
ласки и нежни стонове,
плаващи сред тишината.
Тела горещи,
заплетени в екстаз -
и души бясно отлетели...
Върховно извисени,
изстреляни
извън орбитата на Земята,
нежни устни,
магичен допир и оргазъм,
в безкраен миг са сплели.

Меко приземени,
шепнат с поглед,
думи нежни техните лица.
Влязат ли в душата
тихо се превръщат,
в песен сънливо затваряща очи.
Прегърнати,
заспаха леко,
с докоснати от песента сърца.
Влюбени,
душите засияха,
озарени от първите слънчеви лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арсен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...