4.07.2008 г., 12:47

копнеж

607 0 0
Бавни стъпки,
копнежи за тела,
едно във друго нежно слети.
Сладка жажда
един към друг
неустоимо ги привлича.
Застинали,
с тупкащи сърца,
в името на любовта заклети.
Докоснати,
целувка първа,
голи душите им съблича.

Усамотена нощ,
ласки и нежни стонове,
плаващи сред тишината.
Тела горещи,
заплетени в екстаз -
и души бясно отлетели...
Върховно извисени,
изстреляни
извън орбитата на Земята,
нежни устни,
магичен допир и оргазъм,
в безкраен миг са сплели.

Меко приземени,
шепнат с поглед,
думи нежни техните лица.
Влязат ли в душата
тихо се превръщат,
в песен сънливо затваряща очи.
Прегърнати,
заспаха леко,
с докоснати от песента сърца.
Влюбени,
душите засияха,
озарени от първите слънчеви лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арсен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...