18 abr 2017, 23:43

Копнеж 

  Poesía » De amor
1882 3 3
Ти си моят свят, дъх и Вселена.
Ти покълна в мен нежност и грях.
Ти си моята Обич неземна –
чакан дъжд във пустинна земя.
Ти разчупи леда и погали –
с топъл лъч прероди същността.
Ти докосна душата с омая...
Тя възкръсна и в миг оживя.
Ти пробуди в сърцето ми трепет,
дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...
Всеки полъх е люлка небесна,
всяка пролет капчуков гердан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??