Apr 18, 2017, 11:43 PM

Копнеж 

  Poetry » Love
1741 3 3

Ти си моят свят, дъх и Вселена.

Ти покълна в мен нежност и грях.

Ти си моята Обич неземна –

чакан дъжд във пустинна земя.

 

Ти разчупи леда и погали –

с топъл лъч прероди същността.

Ти докосна душата с омая...

Тя възкръсна и в миг оживя.

 

Ти пробуди в сърцето ми трепет,

дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...

Всеки полъх е люлка небесна,

всяка пролет капчуков гердан.

 

Ти облече живота ми в смисъл!

Сля душата си с моята... Днес

благодаря и на Бог, че те има!

Ти си тук! Моя Обич... Копнеж...

© Камелия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??