18 апр. 2017 г., 23:43

Копнеж 

  Поэзия » Любовная
1742 3 3

Ти си моят свят, дъх и Вселена.

Ти покълна в мен нежност и грях.

Ти си моята Обич неземна –

чакан дъжд във пустинна земя.

 

Ти разчупи леда и погали –

с топъл лъч прероди същността.

Ти докосна душата с омая...

Тя възкръсна и в миг оживя.

 

Ти пробуди в сърцето ми трепет,

дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...

Всеки полъх е люлка небесна,

всяка пролет капчуков гердан.

 

Ти облече живота ми в смисъл!

Сля душата си с моята... Днес

благодаря и на Бог, че те има!

Ти си тук! Моя Обич... Копнеж...

© Камелия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??