Копнеж
Ти си моят свят, дъх и Вселена.
Ти покълна в мен нежност и грях.
Ти си моята Обич неземна –
чакан дъжд във пустинна земя.
Ти разчупи леда и погали –
с топъл лъч прероди същността.
Ти докосна душата с омая...
Тя възкръсна и в миг оживя.
Ти пробуди в сърцето ми трепет,
дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...
Всеки полъх е люлка небесна,
всяка пролет капчуков гердан.
Ти облече живота ми в смисъл!
Сля душата си с моята... Днес
благодаря и на Бог, че те има!
Ти си тук! Моя Обич... Копнеж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
