18.04.2017 г., 23:43

Копнеж

2.2K 3 3

Ти си моят свят, дъх и Вселена.

Ти покълна в мен нежност и грях.

Ти си моята Обич неземна –

чакан дъжд във пустинна земя.

 

Ти разчупи леда и погали –

с топъл лъч прероди същността.

Ти докосна душата с омая...

Тя възкръсна и в миг оживя.

 

Ти пробуди в сърцето ми трепет,

дълго чакан... Недолюбен... Мечтан...

Всеки полъх е люлка небесна,

всяка пролет капчуков гердан.

 

Ти облече живота ми в смисъл!

Сля душата си с моята... Днес

благодаря и на Бог, че те има!

Ти си тук! Моя Обич... Копнеж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...