7 jun 2008, 17:07

копнеж

1.2K 0 10

минута по минута

се разливам

във вечното

несбъднато очакване

и цялата тъга

около мене

взривява се

на режещи парчета

във звуци се разтваря

тишината

и чезне

в тази топла нощ

копнежна

изгарям

а трепереща отслабва

в гърдите ми

последната надежда

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога очакването е по-сладко от самото сбъдване...
    Харесах, Герда.
    Поздрав!
  • благодаря ви за посещенията!

    надя ме попрерови тотално, преди да се настани там
  • Никви такива! Ааааа... стихото е толкова добро, че за момент приравних автор и лирически! Много силно, нашта!

    Ave
  • Поздрави, Геви!
  • "в гърдите ми

    последната надежда"

    Надето е намерила чудесно място. Споделям избора й.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...